Recently, whilst working on ELT and technology training courses for teachers, I have been trying to address this and push trainees to try to work things out for themselves and then reflect on what they have learned.
Instead of preparing my trainees with video input or lectures before the class, I’ve dropped them straight into more practical activities in class and pushed them to face some of the challenges of working with technology for language learning. This then has enabled me to follow up with plenary and input materials that are far more discursive and interactive and which encourage much more reflection on what the trainees have already experienced.
I’ve found that my trainees enjoy this approach and are much more engaged than they have been when I have started with input.
КОМЕНТАР:
Всъщност и аз направих веднъж това по случайност. Просто не забраних на трите деца да започнат да пишат на дъската в началото на урока, както искаха. Взимахме урок за сравнителната и превъзходна степен на прилагателните. Разделих дъската на 3Да , те направиха своите грешки, аз ги поправих... Не че бяха безгрешни до края на урока, въпреки повторенията, но им беше интересно и мисля, че урокът стигна до тях. Може би можеше да им обясня по-добре за двете степени, но и за мен беше неочаквано. Мисля, че този урок беше много сполучлив като цяло.
Да добавя също, че те имаха възможност да преместят малко столовете си в стаята (но то беше защото, седейки до масите, слънцето им блестеше право в очите от прозореца и ги заслепяваше). Интересното бе, че преди да ги спра, те се стремяха да преместят столовете си и седнат до дъската. Поне двете момчета - момиченцето си седеше до мен. Какво ли щеше да ссе случи, ако им бях позволила да си седят до бялата дъска? Всъщност беше нещо като флипчарт, на който се пише с маркери.
No comments:
Post a Comment